Най-голямото
българско ЛГТБ общество

Boy.BG поддържа всички услуги безплатно.
Присъедини се към нас и се забавлявай.
Намери своята половинка или просто се информирай.

© Статията е защитена с авторско право
15 Април 2016
Кой е виновен за лошото отношение към гей хората в България? Винаги е имало гей хора и винаги ще има. Те не са нито психично болни, нито обладани от демони, нито различни. По данни на Майценския университет „Йоханес Гутенберг” в Германия по света има 350 млн. души, чиято сексуална ориентация е нетрадиционна. Това са 5% от световното население. В България по груби данни има близо 350 хил. гей хора. 1 на всеки 20 е гей.

Те са това, което са – екстравагантни, забавни. Те са до вас в автобуса, бюро до бюро в офиса ви. Но омразата, която изпитваме към тях, е необоснована. Защо нашето общество се страхува да възприеме нещо, което винаги е било негова характеристика?

Всъщност може би не говорим за страх, а по-скоро за неразбиране генезиса на проблема. Къде е заровено кучето? От една страна, имаме религиозен сблъсък с Българската православна църква, от друга, съществува конфликт с националистическите партии и движения. Съществува и класическият социологически проблем „Защо мразим другите?”. Той разглежда омразата, която задължително изпитваме към човека от малцинството, този, когото не познаваме. Причини за омраза?

В последно време много хора изградиха публичния си облик не на база интелекта си, а разчитайки повече на скандалния имидж. Основата бе по-скоро това, с кого си лягат. Обществени фигури като Азис и Евгени Минчев повлияха на обществото, подбуждайки го да мрази, защото видя нещо некрасиво в поведението им. Една наглост, арогантност бе един от поводите 350 хил. души да бъдат заклеймени, защото разкрилият се първообраз на малцинството може да е събрал аудитория, но тя не хареса парадиращото поведение.

Създаде се стереотип, в който гей хората са обилно гримирани, наконтени като парвенюта и със счупени китки. Този образ е недействителен! Това не са те!
Кои са гей хората? Уместен въпрос. Ами те са всякакви – лекари, инженери, музиканти, журналисти, продавачи, политици, чистачи... Гей хората обаче са нещастни. Защо ли? Животът на един такъв човек се развива трудно. Те през цялото време се стремят да скрият своята същност, бидейки лицемерни към самите себе си. През това време в тях се събира едно желание „да излязат”, да се разкрият, което в крайна сметка отключва поредица от революционни социални феномени – гей брак, гей семейство, гей парад и др.
Опитите на организиралото се малцинство да привлече внимание към себе си и да помоли за разбиране, тласна общественото мнение към крайности. Тематичните гей събития от призвани да спрат дискриминацията, сякаш отключиха повече агресия. Организирането на гей манифест помогна да се създаде стереотипът, че гей хората са нещо грешно.
Гей парадът у нас се организира по западен и американски образец. Нещо съвсем извън нашия фолклор, което стана причина за остри реакции. Наблюдавахме как се отприщи една разноцветна вълна със свои собствени разбирания, „права” и цели, които смятаме за необосновани.
Гей бракът, двама мъже (две жени) под венчилото. Бракът като цяло е остаряла институция, която става все по-неинтересна за традиционните двойки. Това го показват и данните на Националния статистически институт, които сочат, че от 2006 г. до 2012 г. се наблюдава тенденция на спад в сключването на граждански бракове. Но какъв е този интерес от страна на гей мъжете и гей жените? Може би той възниква с идеята, че щом двама души се обичат, те трябва да встъпят в брак, създавайки семейство. Съответно се появява и идеята за осиновяване на деца от гей двойки. Гей бракът се явява изходът от нещастието. Защо?
Животът на един човек минава в няколко фази. В първата той съзрява и се учи на добро и зло (детство и пубертет). Във втората той започва отношения с другите хора. По-късно се влюбва, изпитва приятните усещания на половия живот. Преломната точка е в създаването на семейство, след което отглеждането на деца и за завършек преживява старините си, докато напусне този свят.

При гей хората естественият процес се нарушава, защото е ограничен от обществените, юридическите и религиозните разбирания и норми. Един гей човек може да стигне само до преломната точка, при това без дори да я докосне. Поради тази причина да си гей е живот, обречен на самото нищо. Затова те се отдават на пътувания, забавления, дискотеки, някои на безразборни полови отношения. И след като навършат 40 години, при тях остават само работата и спомените. Това е истината – черната картина на гей реалността.

Въпреки всичко някои гей хора предпочитат да не се разкриват и да останат в сянката на сексуалността си. Те се женят, създават семейства и отглеждат деца, възпитавайки ги не по-зле от когото и да било. Но когато по-късно истината лъсне, отново наблюдаваме нещастие. Започват скандали, процедури по развод. Кому е нужно това? Защо 350 хил. души трябва да бъдат нещастни?

Подготви: Лектър
  • Доста от хетеросексуалните не ни харесват и имат лошо мнение за нас, точно заради тези паради. Навирането в очите на хората не е приятно. Също не е и много приятно да видиш момче и момиче награбили се в метрото. Има неща за пред хората, има и неща за в леглото. Аз лично съм против парадите, въпреки че съм гей. Аз съм такъв, какъвто съм и се гордея с това. Всъщност, това, че съм гей, е най-хубавото, което можеше да ми се случи.

  • Гост

    Нещастие е за човешкия вид на Земята, но всичко си има цена.
    А че на публично място един гей си позволява да крещи на друг гей - Какво правиш ма курво? - е съвсем друг момент.
    Познавах много качествен човек, който беше гей, но той по никакъв начин не парадираше с това. Казва се интимен живот, а не публичен живот. Кой, какво прави в кревата трябва да е интимно, а не публично.

  • ne e ne6tastie a 6tastie da si bi edno e s jeni savsem drugo e s maje koito maj ne e probval s maj e izpusnal mnogo ot jivota,imperatori ,krale,care, 4e dori i filosofi sa go pravili s maje makar 4e sa mojeli da si pozvolqt vsqka jena koqto poiskat :p

  • tova Davr Franco li e